Село Гложене в ловешка област е едно от най-известните села не само за региона, но и за страната изобщо. Историята му започва още от античната епоха и преминава през средните веков, възраждането и новата ни история до наши дни. Пещера Моровица е едно от местата, в които първи се откриват следите от човешка дейност още в дълбоката древност. Следите са свързани с гористи местности, изобилстващи от горски дивеч. Също така е имало и пълноводна река, а удобните за живеене пещери дават предпоставки за комфортни условия на живот. Не на последно място има запазени ножове от кремък, един от най-често използваните предмети в тогавашния бит. В по-късни години траките идват по тези земи, а в манастира на селото има доста запазени от това време останки. Стражева кула от левия бряг на реката е една от находките с най-голяма ценност. А през Средновековието местоположението на населеното място е малко по-наляво от брега. То носи името Чирен пазар.
Тринадесетото столетие е може би най-пряко свързано с името на селището такова, каквото го познаваме днес. Тогава през българските земи минава киевският княз Георги Глож, като по това време е подгонен от свирепите племена на татарите. Тогава един от най-успешните ни владетели – Иван Асен 2-ри, дава на княза убежище в страната. А една друга версия гласи, че Иван Асен сваля от престола бунтовника Борил, като това става не без помощта на владетеля от Киев. За благодарност през 1223-та година женилият се многократно български цар с цел разширяване на династията си построява селище и го нарича на името на княза. Гложенският манастир днес е един от най-популярните в цялата страна и се намира на върха на една висока скала. Постройката пак е дело на Йоан / Иван Асен и пак в чест на киевския княз. Селището Киевски извор се намира на западната страна на река Камен Лисец. Изградено е от майстори на руската школа, пряко взели участие в строежа на манастира. Това село в епохата на османско владичество остава почти незасегнато от масовата ислямизация, насилствено приета от българите. Войнишкият статут на селото освобождава населението от голяма част от данъците.
Гложене е важен културен и просветен център в епохата на Възраждането, когато народът започва борбите си за отвоюване на национална зависимост. И тук отново трябва да се подчертае ролята на манастира като притегателен център в тази насока. През 1820-та година на манастирска територия се открива училище,а в годината на смъртта на Васил Левски има двама действащи учигели и близо 220 ученика. Един от комитетите с най-голяма численост е именно този в селото, основан от Апостола на свободата през 1870-та година. Васил Йонков – Гложенеца е един от най-близките съратници на Левски в областта и поради това е утвърден от него за председател. Самият Гложенец е твърдо против арабаконашката акция, завършила трагично за много от борците ни, хванати и съдени от османската власт. Йонков получава една от най-тежките присъди поради усилено развивана революционна дейност. Другите членове на комитета се спасяват поради изгарянето на архива от самите тях и защото Йонков не издава никого от другарите си.
